Ами, виж, Ксинг, аз не мисля, че децата ни имат правото да ни обвиняват от един момент нататък, пък и всяко поколение проявява лекомислието да си въобразява, че светът започва от него. Нашите деца имат свободата да правят с живота си това, което решат и да направят толкова, за колкото сами имат потенциал и мечти да се преборят. Никой не е обещавал, че животът ще е еднакво справедлив на старта за всички, но все пак от тях зависи как ще им изглежда един ден собствената им чаша: наполовина пълна или наполовина празна. Родителите носят отговорността до един момент, след който всеки си поема пътя, научените и ненаучени уроси плюс отговорностите сам.
Струва ми се, че личното ти огорчение е взело превес даже над разочарованието ти, че у нас преходът се проточи в тягостно бавно темпо. Генерализациите за "българина" също не помагат на която и да било дискусия, включително на тази, която ти смести в смислова точка, която всъщност не е есенцията на темата. Така че, апелът за промяна на манталитета не е на мястото си тук, според мен, да не говорим и че промяната на манталитети (доколкото е сигурно че има такива по национален признак) никога не се е извършвала чрез лозунги.
Всъщност, без всякакво желание за конфронтация, аз наистина се питам защо ти е жена от България? Интересно ми е в името на какви нейни предимства, произлизащи от националната й принадлежност, почива този ти избор, даже и вече да не е актуален? И ако искаш, или поне предпочиташ, българка в живота си, мислиш ли, че всичките тези изградени предубедености у теб ще я привлекат, а от друга страна, ако мислиш така неласкаво за повечето от нас, за какъв дявол ти е притрябвала българка? Моля, обясни ми.
|