|
Когато човек прави избор, далеч по- различен от това какво да напазарува за вечеря, роля играят повече от един фактори. А пък зрелият човек трудно следва единствено голия си ентусиазъм- не защото вече го няма, но защото той вече е балансиран от екстрите на най- разнообразна опитност през годините.
Имаше време, в което твърдо бях решила да не оставам в България, ала взех, та се омъжих, и плановете ми се осуетиха. Не мисля, че щях да усещам някои от популярните липси на някои наши емигранти чак така осезаемо и съм убедена, познавайки себе си и имайки опита си в странство, че щях да се впиша, както се казва, в обстановката. Но дойде един момент, в който реших, че вече е късно.
Знам, че човек носи корените си навсякъде, ала той носи и щастието в себе си, така че как ще се чувства тук, в Италия или в Занзибар, ненапълно, но до голяма степен е негово лично умение и качество. И да, когато вече си изградил навици, своя си свят, който наричаш "у дома", когато имаш своите си, макар и малки, победи в този живот, тук и сега, е нужен по- силен тласък, стимул, емоция и смисъл, за да решиш нещо друго. На мен авантюризмът много отдавна ми е чужд, колкото и скучно да звучи това. И предпочитам премерения риск, особено ако от мен зависят и други хора.
Аз мисля и, че за да избереш живот другаде и да се чувстваш добре, са небходими повече неща, извън сферата на личните отношения с човека, с когото си решил да живееш- любопитство и уважение към една друга култура, и желание и готовност да се адаптираш към един по- различен манталитет и начин на живот.
Баси обстоятелствената съм днес.
Редактирано от PipilotaV. на 31.05.12 14:29.
|
Re: Изборът [re: Лили Bиxpoнpaв]
