|
|
| Тема |
 Re: Изборът [re: Лили Bиxpoнpaв] |
|
| Автор |
coffeemate (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 31.05.12 13:33 |
|
|
|
Хванах се за персоната на Бай Слави, щото ми звучи като събирателен образ на една голяма група от хора, обитаващи тея земи.
Имала съм една много ясно начертана и планирана от почти всички възможни старни оферта да заживея в друга страна. Щях да бъда подпряна от всякъде, така да се каже. Тогава нямах абсолютно нищо, освен себе си и грижата само за себе си. Но я отхрълих и досега не ми се е случвало да съжаля за изборът си да остана да живея в България. Аз обичам небето, природата, комшиите даже /с които си казвах само Добър ден, тъй като бях на квартира/.
Ама животът в БГ е труден- да труден е. Но да не би там да е Рая?! Ако не е битовото, ще е духовното проблема. Кое да жертвам- фин.спокойствие или душевното си такова? Не че е проблем да свикна и да се приспособя привидно към обществото там. Не че няма да мога да положа усилия да си намеря приятели. Но ще се чувствам без корени там. И това го говорех преди години на мои приятелки, които искаха да заминат. Някои от тях заминаха и не смятат да се връщат отново да живеят в България. Но не са щастливи там. Говорят едно- добре било, подредена държава- супер идилия. Не се оплакват. Но като стане въпрос за болести става нещо интересно- явяват се разни болежки, за които знам, че са на психическа основа- например ендокринните. Е как да им повярва човек, че са щастливи?!
| |
| |
| 
|
|
