Ами питай колко от писалите в темата смятат, че бащите на децата им са поне толкова добри като бащи, колкото техните собствени и ше разбереш за ко иде реч.

Тутакси ти отговарям. За моя баща вече съм писала без превъзнасяне по качествата му на баща. Това, че ми липсва всичко онова, което беше, ей тъй, просто да знам, че го има, не значи, че не беше и деспотичен, и прекалено груб към мен, точно когато имах нужда от нещо съвсем друго. Когато излязох от дома на родителите си, отношенията ни станаха съвършени. Толкова за него като баща, при все че харесвам много негови качества извън тази му функция.

А за бащата на дъщеря ми няма защо аз да казвам каквото и да било- дъщеря ми вече е голяма и, за съжаление, не мисли, че той е бил достатъчно добър баща, а пък аз се опитвам да й обяснявам защо е останала с такова впечатление. Просто прекалено интровертните и професионално- встрастените хора трудно са там, където децата им искат да бъдат, когато имат нужда от тях, въпреки че могат да притежават ред други чудесни човешки качества. Но на неговото чувство за отговорност винаги мога да разчитам и днес той е по- добър баща, отколкото беше.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите