Без да чета другите мнения (за да не се влияя) ще ти кажа моето мнение.

За МЪЖА. Два пъти съм имала в живота си мъжете, които са били най-доброто, което може да се случи на една жена. Няма да пиша за баща си, а за "бащите", които животът ми прати на негово място.

Първият се появи в живота ми, когато бях на 22. Току-що омъжена, в чужд град, далеч от родния дом. Той просто ме "осинови", имаше дъщеря на моите години, която живееше далеч. Този невероятен човек винаги имаше време за мен, винаги знаеше как се чувствам и от какво имам нужда, винаги можех да споделя и да си остане между нас, никога нищо не помрачи това невероятно приятелство. От него научих какво е безусловна подкрепа, щедрост, човещина. Срам ме е, че в последните години от живота му го посещавах толкова рядко, погълната отсобствените си дела и проблеми, от собствения си късоглед егоизъм. После, като удар от нищото, дойде вестта за неговата смърт. След 5 минути бях у тях (живеехме на две крачки), и.... така съм му стискала ръцете, че като дойде лекарката да установи смъртта, беше изненадана, че ръцете му са толкова топли, сякаш е още жив. Никога няма да го забравя, най-най-най-великолепния мъж, когото някога съм познавала. Дано ме чете оттам, където е сега...

Не съм вярвала никога, че може в един и същи живот да ми се случи втори път да срещна такъв човек като него. Обаче, в най-тежкия момент от живота ми, преди около две години, сякаш господ ми прати същия човек, в ново превъплъщение. И се повтори същото - чувството на абсолютна сигурност, радост, разбиране и най-обикновена човешка обич, без никакви претенции и условия. Не знам по какви заслуги те отново са ми дадени, просто така.

Сега поне знам да ценя истински това, което ми е дадено. Не знам какво бихме правили ние жените, в частност аз, ако нямаше такива мъже. Бог да ги поживи!

Редактирано от Samtpfoten на 30.05.12 17:22.