Темите и въпросите, които сте поставили и обсъждали досега са толкова много, че направо свят ми се изви, когато отворих темата (това не е към теб, а по принцип ). Отговарям на теб, защото ми се стори по-различен въпроса ти. Разбира се, ще продължа и с другите.
Дъщеря ми, както казах вече е голяма и живот и здраве, надявам се след година да стане и малко по-самостоятелна. Предстои й да си завърши бакалавърската степен догодина. Ако реши да учи магистратура (а за сега това влиза в плановете й) - това вече е друга тема.
Така че за момента не възнамерява да се мести на друго място.
Второ - в момента не се чувствам материално зависима от него, защото животът ми е показал (и аз на себе си - преди да се появи той), че мога да се справям с ежедневието си и без неговата финансова подкрепа. Защото, въпреки че заплатата ми е от порядъка на 400 Евро (или малко повече), винаги има шанс за допълнителна работа. (за сега и ако се наложи, тук в БГ). Животът навън не ми е непознат, не напълно. Била съм по пътищата прашни, и по хубави места, е за период не по-дълъг от няколко месеца, ходила съм по разни срещи, курсове, обучения, квалификации, .... та съм се отъркала малко по цивилизацията европейска .
Какво ме притеснява съм написала в първия си пост.
Мисля, след дълго четене снощи и тази вечер, че може би най-разумното ще е да си остана тук, той-там, пък каквото има да става, ще стане. Разстоянията вече не са това, което са били преди 10 или 20 години. В момента, в който на някой му стане кофти или почувства необходимост от близък човек, винаги може да се качи на самолета (или на автомобила) и да скочи до там - не е края на света, все пак е в Европа. И освен това - и аз, и той имаме доста отпуски за ползване. Та поне на първо време мога да си позволя да му "гостувам" периодично за по 2-3 седмици. Един вид за възстановяване на душевното равновесие.
|