На последната ни среща, която беше преди около две години, всички ми се сториха супер сериозни... а мога да твърдя най-отговорно, че човекът, който е имал нулева подкрепа от близките си от 12-годишна възраст до днес /разбира се, оценявам моралните изключения като "ти ще се справиш", "ти можеш", и т.н./, съм именно аз. Стана ми леко неприятно да видя бившите си съученици, сред които и верни приятели от години, без усмивка. Доста от тях живеят в чужбина от години. Почти помислих, че са позволили на децата в себе си да си отидат, което, вероятно, е едно от най-страшните неща...
След 10 години се виждам точно както днес и точно както бях преди 12 години. Ще ми стават същите панталони, които обличам сега, както когато преди месец, на майтап, пробвах едни, които пазех в гардероба си от когато бях на 16 и дори ми бяха лееекинко широки...
Надявам се, разбира се, да съм на шест и от здравословна гледна точка, за да мога да правя добре нещата, както ги правя и днес, но най-вече - да съм опора на родителите си, да са живи и здрави.
Виждам се напред в работата си, вероятно омъжена, но не задължително, защото не съм убедена, че го искам, макар да живея с приятеля си. Ако исках да съм станала семейна, досега да бях приела поне едно предложение за женитба.
Все още нямам деца, а ако имам такива, за по-правилно намирам да осиновя вече родени /но не за да не си разваля фигурата - нямам подобни страхове, а чисто от хуманна и ако щете - "екологична" гледна точка/ и да им дам обич и възпитание.
Преди 10 години, тъкмо се бях преместила от Пловдив в София и работех на две места /напредък - в Пловдив работех на три/, за да плащам наем в самия център. Обожавах начина си на живот, защото бе невероятно динамичен и разнообразен. Днес, работата ми е много лесна и като че ли бавна, въпреки че се намирам в Милано, което е индустриалното и бизнес-сърце на Италия, но все пак, не може да се сравни с начина, по който хората работят в София. Преди 10 години, бях неуправляемо импулсивна - до степен, в която се случваше често да обиждам някого /говоря за личния си живот, докато на работното си място винаги съм била неимоверно умерена/.
|