Нети, при мен кризата дойде преди около 4 години. Работата намаля драстично, ама много страшно.. Тогава тръгнах да си търся нещо постоянно, макар че 18 години съм волнонаемно лице. Бях на 40, със специфични знания и опит, без възможност да разчитам на една стотинка извън това, което аз изработя. Нагледах се на какво ли не, наслушах се на какво ли не..
Тогава течеше и развода, куп простотии...
Бях силна, станах .. несигурна с какво ще нахраня децата си.
В един момент ми дойде вдъхновението да питам в мойте си среди.
И вече три години имам, макар и минимална, но сигурност. И щастието да контактувам с хора, а не да съм сред 4 стени... И то хора, които ме уважават и обичат.
А напук на кризата страшно много се засилиха и преводите, или може именно и заради нея, напоследък си позволявам и волности Всъщност, не съм оставила децата без нищо необподимо, ходим на море, на планина, големият беше по чужбинско, сега е абитуриент и кандидат-студент, ходим на концерти, на театри, може да ядем бъркани яйца с лук от 0,09 лв. но...
През същите тези години успях да се влюбя лудо и да изживея нещо незабравимо.
С днешна дата тази любов е зачеркната, за сметка на по-добри хора, но пък работа имам толкова, че едвам дишам
Тааа, животът е палачинка, колкото и да е клише, каквото си пожелаеш, това се случва....
И каквото си изградиш...
|