Re: Е, ти / Взаимопомощ / Клуб на разведените

... хубаво фантазираш за моя сметка... и явно негативизмът в историята ти доставя голям кеф, както винаги...

Факт, че ако историята ти не беше натоварена с негативизъм и закани, от които на първо четене направо ме досмеша, изобщо нямаше да се включа в темата.
Питала си дали караниците за глупости са симптом за проблеми във връзката, отговорих - не. Още в първия постинг. Не е като да не поясних, че са симптом единствено на неправилно провеждан разговор.
Не познавам характера на мъжа ти, ако манталитетът му е такъв, да се заяде непременно като е напрегнат, имаш 2 варианта - или му даваш скандала с активно твое участие, ако си на кеф, или като усетиш първите признаци на недоволство, минаваш на "да, добре, прав си, както кажеш, както ти решиш, аз казах какво мисля, прецени си сам дали мнението ми ти върши работа, топката е в тебе." Ако те дразни спора, прави всичко, за да го отклониш. А като е кисел, приключвай по-бързичко разговора, друго спасение няма.

Гадно е, когато след разговор с любим човек, почнеш да се питаш дали не е било по-добра идея да излязеш навън, с някаква по-забавна компания...
Червена лампичка.

За червената лампичка ти си знаеш. В къщи уж аз съм обичайният заподозрян скандалджия "от нищо", но само на конкретна тема - като захапя, не пускам. А мъжът ми уж, сговорчив и кротък, но като е набрал нерви по друг повод, става киселяк и за най-дребната ми забележка се наежва. Или си намира от какво да се подразни и почва да набира скорост. Същата работа - тръгваме от едно, а накрая задължително съм виновна за всички световни злини и такава-онакава.
До едно време се впрягах, после се усетих, че ме правят на маймун и си мълча като пън. Каквото и да чуя. Или се усмихвам и да, добре, или взема, та се разрева и на него му стане неудобно.
Пробвай да не реагираш с думи, просто се изнизвай някак от спора, пък виж дали сам няма да се усети и да си потърси друг отдушник за киселото настроение. У нас минава номерът.