Истината на кой родител? Или истината на децата за развода?

Развели са се и точка. Детето е обичано и обгрижвано от двамата (така трябва да е, не че се случва всеки път). Как може да си сваляш гащите пред малко дете с цел да му покажеш истината? Та тази истина след 5-10 години дори за участниците ще е различна, защо да товарим детето?

Все си мисля коя е моята истина, за да я разкажа на детето. "Баща ти изпростя, после и аз. По едно време и двамата бяхме смешни. И понеже не ни се живееше в простотии, успяхме да се разделим без скандали, без истерии, без сценки, без да ни говорят съседите и роднините, щото и те не разбраха истината" Това как ще го приеме дете на 5, на 10? Ми никак... Тоест изобщо не му е необходимо.

Аз съм невероятен наивник и все си мисля, че и да те е ступал мъжа (не го пожелавам никому) и да ти е на.бал приятелките (пак грозна картинка) - това не е нещо, което детето трябва да знае. За него е единствено важно да има и двамата, когато реши. Много важно, че ще ме съди малко повече, че не съм имала "основателна" причина.

Истината е между двамата с баща му. Нито родителите ми, нито детето ми има достъп до "цялата истина". Тя и без това е спорна и не много красива. Детето има право на достъп до любов - не особено красиви истини не му трябват. Сори, ако грешно го мисля.