На мен пък най-често ми е приятно. Не любовно, а приятно. Да кажем по пет лафа за работата, за детето и накрая по един мнооого тънък намек за някой наш недостатък - но много тънък и повече за майтап - ей така да се знае, че все пак не сме братовчеди.

Аз фазите ги минах в съжителството. И го мразех и му го връщах, и го наранявах и демонстрирах. Сега ми е по-скоро мил.

Не мога да определя дали съм крачка назад от безразличието или крачка напред.