Готина тема, апропо. Не виждам нищо странно в това да обичаш някого, без да го харесваш. В моя опит това се нарича "жестоко сексуално пасване без никакви изгледи за успех поради различни представи за абсолютно всичко, но най-вече заради разминаване що е добро и зло".

Аз имам обратния проблем. Много често харесвам някого без никакви перспективи да се влюбя в него. Дори е възможно да имаме и добра сексуална история, не просто добра, а отлична. И се чудя - добре бе, кво не ти е наред? Сексът ти е секс, интелектуалното общуване ти е на 6, емоционално сте добре, еднакви представи за добро и зло. Защо, по дяволите, не си влюбена?

Та твоят казус е нищо в сравнение с моя. Знаеш ли колко е страшно да осъзнаеш, че е по-лесно да намериш някой, който да ти причини разтърсващи оргазми (а това по нашите земи не е хич лесно), да откриеш човек, с когото да обсъждате Кант до 6 сутринта и да не ви се спира, но се налага, щото трябва да се ходи на работа (това по нашите земи е още по-трудно), отколкото да намериш някой, който да ти предизвиква пеперуди в стомаха.

Може и да е от вързарстта, обръгването и цинизма, не знам.

Но твоята тема ми стана симпатична точно поради дихотомията й с моя проблем. :)