Започвам от последното ти изречение - със сигурност имам принос и то повече отколкото се сещам...като се започне с нетърпението на грубия му характер и завършим с несмеенето на тъпите му шеги и закачки например със сервитьорки..., В началото когато крещеше за щяло и нещяло и поемах негативите за всеки един който го е ядосал през деня си казвах , че ще мине - не мина по-лошо стана! Когато ме ревнуваше от сестра ми , от родителите, от приятелки, ще улегне казвах- по-гаден стана...Като си купя нещо - за кого е, на фитнес тръгнах - заради кого ...С "шефа"ходех"-той беше единствения и най-близък представител на мъжкия пол/ааа явно ме обича-ревнува ме/-Като ви казвам, че съм тъпо парче, не ми вярвате амаха...Отказах се от толкова неща...
Да, виновна съм, че не му стъпих на врата преди години, ами все заради спокойствието, семейството...бля бля търпях...
Сега е късно.
Уф че припалих...искам да съм една хитра жена искаааам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите