Е, недей така... Ето, то го има още тук:

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!


Не знам защо така обичаме да се срамим. В колко още поезии, освен героизъм има и срам, и гняв, и любов, и омраза...
Аз пък мисля, че България има още много достойни хора, заради които са си стрували битките и животите.
Днешна България е дело на всички ни.

Честит празник и поклон пред паметта на героите!