Алфредо:
Да пием, да пием наслада от тез пълни чаши
и таз разцъфнала хубост.
И краткия, краткия миг опива
ни в своя екстаз.
Да пием и тез сладки трепети,
които любовта роди,
понеже всемогъщ е този взор,
що от сърцето тъй струи.
Да пием, че любовта, любовта сред тез пълни чаши,
целувки по-горещи ще познай.

Хор:
Сред чашите, целувки по-горещи ще познай
Сред чашите, целувки по-горещи ще познай


Виолета:
Със вас, със вас ще споделя,
моите мигове на веселба;
Всичко е безуми, безумие в този свят,
което нам не носи капка радост.
Да пием наслада, че бързо прегаря
пламъка на любовта,
и цветето, което преди миг разцъфна, а веч увехна,
не ще ти донесе наслада вечна
Да пием нслада, зове ни, зове ни, тоз трепет,
що с гласа си блазнещ нам шепти.


Хор:
Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем,
че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях;
В този, в този рай, нека срещнем
ний заедно новия ден.


Виолета:
Животът веселба е вечна
Алфредо:
ако веч не любите уви.
Виолета:
Вий не говорите комуто любовта не знай,
Алфредо:
и туй е моята съдба, уви...


Всички:
Да пием наслада, в тез чаши, тез чаши, да пеем,
че прекрасна е нощта сред тоз несекващ смях;
В този, в този рай, нека срещнем
ний заедно новия ден.