Петъчни размисли
Две години откакто моя ме лъже...
Една година откакто съм в сериала му..
Щест месеца, откакто знам горе, долу участниците....
Четири месеца оккакто съм в клуба...
Пораснах, благодарение на него.
Не се регистрирам, не защото не искам, защото детето не иска да го направи...
Страх го беше... Вече не. Успях да го убедя че може да ми вярва, и съм плътно
до него, каквато и глупост да направи.
И че всичко много страшно, всъщност е много смешно. Винаги.
От четири дни съм и без работа, защото ме набутаха в схема...
Какво да се прави, да съм си отваряла очите. Всеки може да се набута, няма
застраховка за това...
Не се отчайвам, няма и за какво... Виж, домашното животно е гордо, че пак
съм му в ръцете... Тоест, ще му искам пари.. И ще съм зависима.
И по бракоразводни адвокати няма да търча. Че да ходи и да ги плаши.
Само да не звучи тъжно, щото не е... Отрезвяващо е...
Всяко зло, само и единствено за добро...