...на една разведена жена в БГ

Maмa Mъpмopaнa
10.02.08

Мда, така де, няма лошо. И кво от това? Ква полза от всичко, като накрая пак си мачкаш възглавницата вечер, мъчейки се да не мислиш, като денем си влачиш торбите, побутваш дамската чанта на едното рамо, оглеждаш се за колите с едното око, за детето с другото, като се прибираш и се юрваш да шеташ и домакинстваш, ама нема кой и едно браво да ти каже. Дребосъка не го е еня колко време си се пипкала да му сготвиш, той си предпочита буклуците. Ония "свестните" марсовци са се изпокрили като зайци в началото на ловния сезон, та чак се чудиш дали не са поредната гледска легенда. А си рекла да надигнеш гласец, че не можеш да сменяш крушки и това си е мъжка работа, а са те наврели в кучи г*** ква съвременна жена си ти, та ти си ДЛЪЖНА да можеш всичко, дето го може един мъж, че и отгоре. Щото трябва да си и това, и онова, и третото, и петото. А живота минава. Година след година. А онова бившето, дето ти сваляше звезди някога, тотално е амнезирало, че се е размножавало и "някога преди", сал чат-пат се присети да се обади, комай кога жена му е в цикъл и го е насмела, та припка да си търси съчувствие, щото всъщност той е жертва на всичките обстоятелства, дето сам ги е забъркал. И всъщност, ти от кво се оплакваш, я виж, че ти живот си живееш, волна птичка, сигурно се скъсваш от секс и купони, само дето, хм, май не си възпитала правилно наследника, та той в правото си на баща ще се изкаже мъдро и поучително, че същия наследник е "простак". Така де, голяма работа, няма да го закачаме малкото, то ще забрави и ще му мине. Пък и колко удобно "ама аз искам да го взема, ама той не иска да дойде". "В момента съм малко затруднен, а ти имаш ли някакви спестени пари, да ми дадеш назаем", щото всъщност той много се е променил "да ме видиш какъв съм майстор, правя семейно гнездо и създавам домашен уют", ама поради това "имам много разходи, но винаги щом мога ще ти помагам, ще ти се издължа за всичко, винаги можеш да разчиташ на мен" ........................................................................................................

Абе, няма оправия, това е истината. Народа пощръкля, удари го масово през просото, з***а и ценности и морал и семейство и деца, всеки гледа собствения си г** и оная си работа, пък всичко около него ако ще да се срива. И тръгне ли веднъж по пътя, няма връщане назад. Няма оправяне на отношенията, няма връщане на доверието, няма възраждане на заспали чувства. Факт. Не защото е невъзможно, а защото времената станаха едни такива вълчи, че само чакаме кой ще ни захапе за врата, та на първо място се пазим от тия, дето искат да са най-близо до нас. Щото не вярваме. Щото изпростяхме. Щото се разхайтихме всички наред.


Бррррррррр, искам да мога да се отръскам като котка от прахоляк, да смъкна от мен всичко което ми трови душата. Понякога успявам, друг път не. Но една горчилка ми е заседнала в гърлото и няма сиропче дето да я втечни, че да я изплюя най-сетне.
Само понякога се питам, какви ли грехове изплащам? А детето?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Редактирано от MamaNetty на 11.02.08 09:56.