Когато се разделихме ,детето взех със себе си ,защото аз си тръгнах от семейното жилище ,известно време ,бащата не се беше обаждал. През това време детето ми беше доста стресирано ,събирането на багажите и тръгването бяха придружени и със скандали ,доста грозни сцени ......вече плачеше на сън,направо подскачаше в съня си ,през деня беше доста плачлива ,за всяко нещо беше готова да се разплаче...играеше с едни дребни играчки на театър ,и аз от там разбирах най добре,какво мисли тя - на 4 годинки дете,в театъра играчките се гонеха от къщи,казваха си "махни се ,не те обичам,тръгвай си ..." и други такива . През това време тя все ме пита ,защо не сме при тати ,кога ще идем пак да живеем при него...и други такива въпроси ,на които аз трудно съм отговаряла
Беше доста озлобена ...близо 2 месеца беше така,дори в детската градина стана доста раздразнителна и затворена в себе си .....баща и я вземаше за един два дни при него,после беше пак раздразнена и нервна ...и така още около месец ,след това като започна повече да говори и да обяснява,започна да разбира че при тати ще ходи само на гости ....тя много го обича ,никога не е делена нито от единия или пък другия . Тя при мен ,и ходи за по няколко дни при баща си ,вече е по спокойна и започва наистина да разбира ,че мама и тати няма да са заедно . Трябва да си силна,и да не показваш че ти тежи ...много е важно ...постепенно нещата се нормализират. Аз съм на мение ,че децата никога не приемат това полужение - мама и тати разделени ,но като са по-спокойни нещата вървят..по малко

Приятели са ти тези, които те познават и въпреки това те обичат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от tortata на 04.09.07 12:59.