Решението е едно, но все отлагам, защото ме е страх. А и незнам как да организирам нещата си. Незнам къде да отида, незнам как ще се справя сама. Мъжа ми преди беше казал, че щяло да го ео срам да вижда сина си, заради това, което е станало. Нима ще го остави съвсем. То детето и без това се чуди как да накара татко си да му обърне малко внимание, а после какво ли ще бъде. Като казвам, че се чувствам като мебел не говоря само за себе си, а и за детето. Малко гадно да си позволявам да мисля вместо него, но ако знаеш колко пъти ме е доядявало, затова, че примерно то иска да се похвали на татко си, а той не благоволява да погледне даже. Просто такъв бил-като гледал филм примерно бил се концентрирал и докато обърнел внимание, щял да изтърве важни неща...