Той си е в къщата със жената. И не иска външни, пълнолетни хора да имат ключ от къщата им повече.
Не е ясно дали СИ е в къщата, или е в къщата И. Но където и да е, ако това е домът и на момчето и не го е предупредил предварително, че влиза в сила нов режим, най-малкото е просташко да му вземе ключовете по този начин. Казвам най-малкото... Ако си е в собствената къща - би могъл да има претенции, но след разговор в нормални тоналности. А защо момчето има ключ - нали някой му го е дал, все пак? И вероятно индивидът-съпруг на майката е съвършено наясно по този въпрос.

Понятието "вкъщи" предполага идеята за собствен дом - трябва ли да се обажда човек всеки път като се прибира да не би внезапно да му се е променил статутът по нечие хрумване? И това при нормални отношения. Момчето излиза в отпуска от казармата - може да има сто причини да не успее да звънне предварително, вкл. и най-прозаичните - свършила се батерия или карта на джиесема примерно... Но то си отива ВКЪЩИ, или поне така е смятало... Може би дори е било сигурно, че ще му се зарадват...
Аз също не съм имала ключ от апартамента на баща си и не ми се е виждало ненормално, тъй като това не е било моят дом, а чужд. Но винаги съм имала ключ от жилището на майка си - там, където е бил моят дом. И тя има ключ от сегашния ми дом.
Не е неестествено да уведомиш за посещението си хората, с които не делиш отдавна покрив - напротив, съвсем нормално е. Ти не си вече от тяхното домакинство, не живееш с тях. Но, ако си? Вярно е, че аз често звъня на сина си, че се прибирам - ей-така, за всеки случай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите