Така, както е зададена темата, не виждам смисъла й.
Защото, "дали са най - важни децата" може да се тълкува по много начини - това, което се разбра от написаното от теб е, че пастрокът на приятеля ти, който приятел е в казармата, му е поискал ключовете от къщата, в която живее с майка му, с предупреждението, че трябва да се обажда когато идва.
Видно е, че приятелят ти е достатъчно голям, за да, най - малкото, да е в казармата и да си има приятелка (т.е., не е на 6 години, изоставен на улицата на студа...)
Второ - видно е, че в къщата, в която е живял досега, живее и чужд мъж. и този чужд мъж досега (неясно колко) се е понасял с него (вероятно се е и грижил за него).
Може би, в един момент, е решил, че, когато "детето"наближава 20, е редно да му се покаже, че няма да бъде "дете на мама" цял живот и няма да влиза в чужда къща като в бащиния цял живот. Че той и майка му са отделно семейство, което също има нужда от своята самостоятелност и интимност. Свое лично пространство, в което и най - близките, са добре дошли по всяко време, но на гости.(това, последното, е някаква хипотеза, която ми идва на ум "от прима виста" - от наличната информация).
Та - така представено, не е розово, но и не виждам някой да е изхвърлен на улицата - той трябва да предупреди, когато идва....Както виждаш - в доста семейства това е напълно норманло.
изобщо, ожени ли се отново родителят и има ли ново семейство - с когото и да е и колкото и свестен човек да е той (дори да е такъв), неговите граници на търпение и грижовност и разбиране към чуждото дете, никога не могат да надхвърлят необходимия минимум. И това е реалността. Не можеш да очакваш някой чужд човек да търпи обгрижването на чуждо дете цял живот.
Друг въпрос е - как подхожда в това.
А, трети въпрос е, кога "децата" следва да престанат да се чувстват деца за своите родители - в онзи смисъл и значение, който е бил, когато са били безпомощна мръвка от две педи.
Отделно четвърти въпрос е, че, отговорът на въпроса "дали децата са ВСЕ ПАК най - важните" не минава през това - "А, кога родителите , всъщност, имат свой живот?", защото, утре, когато твоят поотраснал приятел се задоми и заживее с теб, примерно, дали ти ще искаш да търпиш във вашата къща неговата майка, защото тя няма нищо и никого в живота си, благодарение на това, че "детето" й е било ЕДИНСТВЕНОТО, най - важно в живота й - от раждането му до неговото задомяване?
и, последен въпрос - дали тук нямаше да има значително по - малко разочарования - в този клуб - ако точно този сценарии не беше най - често битуващият - с всички унищожаващи последици от това?
|