...Секса е физиологична потребност. Дори и да не я усещаш като такава, защото си я подтиснала съзнателно - тя пак си е там и си съществува. Затова в един момент почваш да намираш оправдания да го направиш въпреки стената, която сама си си изградила. Аз мисля, че ти точно това правиш - несъзнателно, но упорито - търсиш такова оправдание. Няма нищо лошо в това - не се обиждай - ние също го правим, но - съзнателно. Просто се опитваме да ти ускорим процеса - съмнявам се да стане, но все пак - нямаш нужда от причина за да имаш интимност. И не е задължително да е "най-великата, най-последната и незаменимата". Може да почнеш и с нещо по-просто - например - "някаква интимност", която ти носи чисто физическа наслада. Другата ще дойде после.


За съжаление и аз като теб се съмнявам Парвати да стигне скоро до съзнателно разбиране на своята иначе очевадна потребност от близост, от интимност, която тя кой знае защо слага ПРЕД секса.
Същият този секс, който обявява като нещо механично, обмяна на течности и търкане на епидермиси... нещо което има нужда от чувство за да бъде облагородено...
Докато истината не е тази... нормалният човешки секс, дори и в най неблагородния си вид пак си остава вид интимност / тоест близост/ и в същността си е първично, освободено от условности общуване.
Нещо от което тя се отказва... или поне упорито отлага естествения миг на близост от вида " тук и сега.. и майната му на всичко" и го заменя с..." някога, някъде с някой друг ... когато аз, самата ще съм друга"

Каква огромна загуба на енергия и първично щастие от живота!
И какво неприемане на себе си...ех...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите