Тъй като аз съм от тези дето са различни публично и в по-личен контакт, ще ти кажа, че да, това е вид защитен механизъм. Това което решиш да напишеш публично, то е общо, към всички и изразява една част от теб, която споделяш с множеството. Дали ще имаш желание да споделиш същата тази част по-лично с отделен индивид може да зависи от много неща, включително от това как те е погледнал шефа сутринта за 5 мин. закъснение. поне за мен това важи с пълна сила.
Относно срещите, ако ще те успокои, аз на първите си може би три срещи се свивах като мишчица и не смеех да обеля думичка, пиех си кротко сокчето/биричката и слушах разговорите. Да, понякога имаш чувството, че никой не те забелязва, но какво пък. Аз за себе си съм доволна, че продължих да ходя и имах възможност да се сприятеля с много хора съвсем наживо. Не бързай да налагаш каквото и да било на околните, да изискваш. Може и да не е коректно да го споменавам, но преди време се появи една дама която почти императивно изискваше срещите да протичат по определена схема, да са една групова терапия, където .... и се засегна едва ли не лично, че идеята и указанията и не бяха приети присърце. Ами ... случва се.
Тук винаги е наблягано на това, че срещите са доброволни, отворени за всички желаещи и абсолютно неангажиращи и необвързващи. Въпрос на късмет е дали ще попаднеш на сродни души, дали ще завържеш интересен разговор или ще стоиш "до стената с чаша в ръка и сам". Съжалявам да го кажа, но наистина така го виждам. И не мисля, че причината е някакво стадно чувство, просто сме хора прекалено различни и това колкото е хубаво, толкова има своите рискове. Все пак, не е клуб по интереси, да си говорим за новото окачване на последния модел ****, единственото общо между нас е болката от раздялата. А на тази тема обикновено не се говори на клубните срещи. Неписан закон на клуба може би

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите