Много хубаво си го написала. Вдъхновено и убедително, въздействащо.
Аз откривам този двоен стандарт на доверие към другия, дори в рамките на различните формати виртуален контакт. Повечето хора тук звучат по един начин , пишейки постинги и мнения в клуба, а стават други в личните си бележки, без да разбирам защо. Явно , още там , веднага се включва самозащитния механизъм-оппааа, този ме сваля, трябва да внимавам, внимание, хищник или враг....., поне потенциален... И действа разочароващо . Виждаш човека в друга светлина. Биваш отхвърлен. Макар и в мъничка част. А, усетиш ли се отхвърлен, и твоята самозащита се задейства. Ако вече не е заработила.
Хората не си позволяват дори да се опознаят. Същото наблюдавам и на клубните срещи.(Наистина, бил съм само на 2) Контактуват приоритетно, почти изключително познати клубари помежду си. Сякаш , се проявява отчасти стадното чувство. Разговаряш " "принудително" със съседа по маса. Ако ти стане симпатичен, ок, но ако не, няма много условия "да го изоставиш " и да отидеш на другия край на масата , където оживено разговарят познатите помежду си. Танцуваш, консумираш нещо, а накрая на вечерта си отиваш неопознал почти никого. А следващата клубна среща ще е след X време . А и на нея е възможно нещата да протекат по стереотипния начин. Пък, тя би трябвало да е подходящото място за опознаване на хората с които си общувал епистоларно. Това ми напомня за срещата на класа ни след 20 г. Всички влезнаха в ролите си от ученическите ни години. Много странно. Не се опитахме да опознаем новите хора у другите...

Редактирано от Фoтoн на 15.08.07 10:55.