Парвати, аз търся отговори на тези въпроси вече има няма 5-6 години. И отговор не съм намерила. Малкото ми близки срещи с другия вид показват, че и те са се затворили и дълбоко в себе си треперят от ужас. Млади, прави и здрави мъже се затварят в кръга работа-бира-спане и пак обратно. Защо? Защото или някоя някога ги е наранила жестоко, или са убедени, че това непременно ще им се случи. И за по-сигурно си остават в познатото кръгче. И не става дума за пари, в смисъл, не са хора, които са зависими от някого. Но нямат вярата, че може да има и нещо красиво и то да се случи на тях. Същото и с жените, с мен, с теб, с нея. Айде, ние казваме "Трябва да мисля за интересите на детето." ОК, но нали в интересите на детето влиза щастлива майка, максимално семейна среда, защо така панически бягаме от идеята да сме отново заедно с друг мъж? ВЯрно е, хората много освирепяха, дотолкова, че когато срещнеш човек, който ти се струва нормален, дори направо прекрасен, отговора на молитвите ти и веднага се включва сирената "Къде е уловката?". Защото "не може да няма уловка, такъв мъж/жена не съществува". Така де, не може той да те носи на ръце, да е кавалер, да се грижи за комфорта ти, да помни прищевките и предпочитанията ти, да е готова да пръска пари за да те зарадва, да изглежда добре, да е реализиран и стабилен човек да е .... ми не може просто, не може да е истински, дай да му намерим къде е клопката, къде са му рогата на тоз дявол, дето сякаш е всичко което си желала някога. Е, казано е, че който търси намира. Та и ти така, ще намериш кусурите които търсиш и се успокояваш, отрязваш го с чиста съвест "Ахааааааааа, разкрих го, не му дадох да ме излъже." И размахваш победоносно копието. И .... пак оставаш сама, завита с още една завивка, за да те топли в студените нощи. Защото оня живия, топлия, който инак би те топлил, ти си му разкрила машинациите, разкарала си го преди да е успял и той /като онова прасе Х преди него/ да те нарани.
И така си я караме, обвити плътно в самодоволството, че сме взели предпазните мерки срещу престъпниците, търсещи да ограбят отново сърцето и душата ни. Да но се оказваме в къща с решетки, зад стотици ключалки, резета и вериги. Е, кой е затворникът?

И накрая, за себе си да ти кажа, знам че нямам нито опита, нито усета, за да отсея използвача от искрения. Но не искам да живея в затвор. Мисля, че има разумна предпазливост, която да не позволи да се впускаме съвсем в безумия. Но когато цялата ти същност крещи и плаче за даден човек и те тегли към него .... ми дай му шанс. Наскоро писах в една тема, преди време опитах да се затворя, да се насиля да не чувствам. И се почувствах сякаш бях вече умряла. Не искам да съм жив мъртвец. Искам да живея! Искам да усещам! Искам да обичам! И искам да вярвам!

Ами, това е от мен.