Здравей,
по принцип мнението ти е много правилно и градивно.Но това,което ме съветваш вече съм го правила.Преблемите при нас не са от вчера и аз винаги съм се старала да преглътна случките,обидите (вербални и невербални) и да загърбя миналото именно с цел да продължим напред като добро и нормално семейство и да не разбиваме съдбата си.Той също се старае разбира се когато възникне конфликт и аз откажа повече да търпя това или онова.Старае се и то много,много е старателен в опитите си да се изкара жертва едва ли не на моментно емоционално състояние ,много е изобретателен в извиненията и клетвите...... и това е така до като кандисам.В момента в който той почувства,че заплахата е отминала.....става същият и няма и следа от всички обещания ,клетви,забравя разговорите,не се чувства виновен за нищо дори напротив....аз съм виновна той да постъпва така и разни такива.И всъщност промяна никаква....само високопарни приказки за такава,за да си има човека сигурен човек някъде,който се справя с всичко.Защото ако аз пък бях някоя лигла с ееееееййййййй такива претенции и изисквания за пари,комфорт,удобства,сигурност,развлечения и незнам си какво.......тогава никой нямаше да ме търпи искам да ти кажа.
Благодаря ти за мнението Фотон.......принципно наистина си мнооооггооо прав.....но ..минах през тези опити да закърпя положението...ами не става,нещата се повтарят ,за което и аз съжалявам.Ако не съжалявах нямаше да имама тези вътрешни конфликти какво да правя и как да постъпя.