Ами давали сме си.....много пъти..и шансове,и време, и възможности за промяна.Но разбиранията и светогледите ни са ужасно различни.Цинностната система и възпитанието също.Ако се върна..ще се чувствам удовлетволена,че съм направила жертвата заради детето,но иначе знам,че всичко между нас е приключило и рано или късно напрежението пак ще ескалира и какво......пак наново този ад.
А за новата връзка знам,че и там съществуват същите рискове,но пък започваме на чисто и всеки със своя си житейски опит и уроци,които е научил.Поне аз ще се стремя да не допускам повече същите грешки.Надявам се и той да направи същото.
Иначе Отдалечаването за което говориш няма как да стане,защото съпруга ми си иска постянна връзка с дъщеря ни,а и тя също.По този повод се виждаме и чуваме почти всеки ден.Ако пък разбере за връзката ми незнам на къде ще го избие.Не ми е проблем дали искам да остана с другият човек и за това отдалечаване от него не ми е нужно.Проблем ми е как най-правилно да постъпя спрямо детето и себе си.Със съпруга ми съм наясно,че общо бъдеще като семейство нямаме.