Ти по-сложното в емоционален аспект вече си направила - фактическата раздяла.
Да ти кажа, че няма защо да се притесняваш, означава да те излъжа - да, наистина ти предстоят досадни формалности, но те се преодоляват - говоря за административната част, в която се включват всички изброени от теб неща - родителски права, имущество и т.н.. Детето очевидно е вече наясно и за една година трябва да е свикнало, че баща му не живее вече с вас - там не виждам причина за страхове - минало е.
За твоята лична свобода - още не си се научила да я разбираш, а и навикът да си лишена от нея си казва думата. Травмирана си от раздялата и няма изведнъж да го преодолееш - да повярваш, че си намерила Човека - а и намерила ли си го наистина? Ами да, в живота всичко се повтаря, но не по съвсем същия начин - колкото е вероятно да се излъжеш, толкова е и обратното. За всичко, не само за връзката си. И тогава какво? Ами не спираме да живеем и каквото дойде - сполука, или несполука - минава и заминава, само да сме живи и здрави.
Приятелите ви сами ще направят своя избор, колкото и труден да е той - скоро ще се разбере какъв е.
Мисля, че рисуваш катаклизми във въображението си, смесваш минало и бъдеще в такъв микс, че самата трудно се ориентираш в него. Никаква заплаха не те грози, това са само фантомите, които изплуват, а ти ги проектираш там, където неизвестността те плаши. Тя, неизвестността, е еднаква за всички нас... Миг празно пространство пред всеки, което постепенно се запълва, всеки момент, всяка изминала секунда свързва миналото с бъдещето и всъщност точката на вливането е настоящето. Тази крачка от познато към непознато я правиш непрекъснато - плановете и представите ти за живота ти нататък могат да се окажат неточни. Затова не ги и мисли. Захвани се с най-непосредствените си задачи, които можеш да контролираш и направляваш. Останалото все ще се подреди...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви