|
Тема |
При мене не е чак толкова сложно [re: koм] |
|
Автор |
MamaNetty (блондинка) |
|
Публикувано | 22.07.07 10:30 |
|
|
...при положение, че съм започнала разговор с мъж, който в един момент ме откаже от идеята за среща с него - поради визия, или научени факти - то директно отговораям с учтив, и дори бих казала - мил или шеговит отказ.
Ако не ми хареса външния му вид, - казвам, че е симпатичен, но не е мой тип, което в мнозинството от случаите си е точно така.
Ако не ми хареса нещо в семейното му положение / избягвам женените по принцип/, ако не се чувствам в безопасност с него /не знам защо все попадам на разни командоси, барети и каратисти/ или решавам, че в социално отношение не сме равнопоставени / твърде богат или твърде беден/ тогава отказът ми е аргументиран с това, че вече съм срещнала друг, в който съм се влюбила или пък че ме е обхванала депресия и временно отказвам да ходя по срещи. Какъвто и да е отказът - при мен той е изразен вербално, достатъчно ясно - мразя да губя времето на хората и да създавам напразни надежди.
"Мотала" съм мъже сайта и съм ги карала да чакат за среща - само в случаите, когато е ставало дума за секс и съм чакала подходящ момент за " събитието". Все пак, ако нещата опират само до 4Б секс, трябва да има и план график на срещите, иначе става натрупване, обърквация и е изморително.
Чисто сексуалните срещи поради самата си същност се наждаят от разпределение във времето...и тогава, който ме иска ще чака. някъде между "да" и "не".
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
| |
|
|
|