и аз казвам, че не съм открила добър начин, деликатен или максимално ненараняващ. Прав си, принципно. Но на мен ми се струва, че нямам никакво право да казвам на някого - това не ми харесва в теб или онова - защото той може да се сговни за някой дребен детайл, а точно този детайл да очарова друга дама. Един познат ми разправяше за девойка, която като получила снимката му, изревала - Много си грозен! Това по-добре ли е според теб? А човекът си беше най-нормален - не красавец, ама чак пък грозен!? Или пък да кажа - бе извинявам се, ама трябва да отслабнеш; моя работа ли е да му се бъркам на човека в теглото? Нисък си за мен и като се кача на токчета, ще стърча една глава? Прекалено си стар? Прекалено си млад? Ако любезно се опитам да дам някакво що годе прилично обяснения, се почват едни увещания на тема, че това няма значение; или откровено се озлобяват.
Пък да не говорим за дребните, изумително несъществени детайли, които понякога ни карат да НЕ харесаме някого, уф. Бедната ти е фантазията направо Толкова са неописуеми и направо смешни, че направо не можеш да ги кажеш на глас - маруля в зъбите, прекалено къс панталон, скъсани чорапи, лош дъх или както споменах - пискливо гласче; тия работи как точно да ги обясниш в прав текст? Знаеш ли, че жената решавала в първите 30 секунди дали някога би спала с въпросния мъж :-))) Значи подбора се извършва мълниеносно и съвсем не на съзнателно ниво дори. Атавизъм някакъв, дааа :-))))
Но както вече споменах - и да повторя - абсолютно съм съгласна с теб, кофти е, защото хората може би наистина почват да търсят под вола теле, ако не получат обяснения. Просто по-малкото зло ми се струва да НЕ дам обяснения; струва ми се, че по-бързо им минава, като се почудят-почудят, пък хвърлят вината върху мен.
Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!
|