Анбра, прочетох всичко, което си написала няколко пъти. Но наистина всичко е индивидуално. Аз съм напуснала "бащината стряха" преди 10г. Всъщност, като изключа нещастната формула за семейство, след разводът на родителите ми всички започнахме да се подкрепяме, разбираме, помагаме.. Когато майка ми пожела да отиде в чужбина, се чувствах сякаш аз бях майката, а тя - детето, което иска да си търси щастието по широкия свят. Не я спрях, помогнах с каквото можах. Тя също винаги ми е помагала и подкрепяла.

Но да ти кажа - и това не е лесно. Някои от моите приятелки също имат родител зад граница. Ужасно е да виждаш как родители се раздават, позволяват на чужди хора да потъпкват достойнството им, здравето им, за да не пречат на щастието на децата си. Толкова се страхуват да вземеш случайно да направиш нещо за тях, сякаш ще убиеш човек, ако им покажеш колко са ти ценни и колко много ги обичаш.

Затова единственото, което аз пък мога да ти кажа (ако го приемаш, разбира се), е да не изпадаш в другата крайност. Не карай синът ти да се бори за правото да се грижи за теб. Винаги можеш да го оставиш да направи някоя дреболийка за теб, без да се задълбочава много-много. Просто заради удоволствието да зарадва любим човек, не от благодарност. Един ден ще трябва да радва избраницата на сърцето си все пак..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите