Ами, логично е да се обърка животът ми и този на приятелят ми. Не зная дали си сменяла някога местоживеенето си, но би ли го направила сега?

Аз съм го правила неколкотратно, докато живях в София, се запознах с някои хора от този клуб :-) И съм запозната с рисковете за себе си. Мога само да гадая как това би се отразило на връзката ми и какво не бих допуснала да се случи.
И да, това, че искам да се грижа за майка ми и че съм готова да го направя, не означава, че я превръщам в център на живота си. Просто тя има нужда от помощ, някой да се погрижи, да подаде ръка. Зная, че след това тя ще продължи напред. А ние с брат ми просто ще я подкрепяме - мисля, че това е нормалното във всяко семейство.

1. Зная това, аз не съм развеждана никога.
2. Търся съвет/мнение, защото изхождам от това, че тук хората са видели много неща. Един ден те може да са в положението на моята майка и искам да знам дали могат да си го представят и да ми кажат как биха искали децата им да им помогнат. Дали биха разбрали тревогите им? Дали биха упорствали на всякаква помощ? Към какво мога да я насоча да потърси смисъл в живота? Аз не съм на 50, дори деца нямам и зная какво горе-долу ми предстои. Друг е въпросът, че аз предполагам, а друг разполага :-) Но за нея.. не мога да си представя какво би било полезно на нея.

Хубавото тепърва предстои