Уфф това така ми напомни на моя баща едно време...Започнах да осъзнавам проблемите им точно на 13-14 год, да не говорим, че и мен ме задруса яко пубертета...Само че аз за разлика от малката ти дъщеря, исках да се разведат. Мразех да живеем в непрекъснати скандали и да взимам нечия страна (е, те още са заедно).

Баща ми излизаше точно с такива аргументи (той години наред нямаше работа) и аз го съжалявах. Когато обаче започнах станах на към 16 год., започна да ми присвятва. Майка ми е много труден характер, но пък винаги е носила всичко на гърба си. Да не говорим, че е чужденка в БГ. Затова независимо от пристъпите й, принципно я поддържах/ поддържам.

Просто бъди честна с дъщеря си, обяснявай отново и отново причините. Не се тормози, ако иска да остава там. Нейно право си е да обича и двама ви!

Бъди търпелива и не прави нищо против волята си, най-вече не прави компромиса да се събираш заради децата....Детето ти ще те разбере след някоя и друга година и със сигурност няма да забрави сцените (на мен вече близо 15 години са ми пред очите).

Пиша тези неща, но съм сигурна, че ти вече си ги осъзнала...

ПП А варианта със съвместно живеене в отделни стаи, т.н. просто не работи повече от седмица и то при хора без крайности като вашите (пак от опит!).