След случката с ръката бях много травмирана , стресната. Бях загубила съня си. Загубих и килограми. Направих анемия.След 40 дни стигнах до една адвокатка , която работи в такава агенция - за защита на жени претърпели насилие. Щеше да ме свързва с подходящ лекар ,с хора претърпели подобно нещо. Но нещо не се получи. Не ми се стори достатъчно сериозна. Само ме пришпорваше да започнем веднага бракоразводен процес. Може и да си гонеше хонорара. Но аз не исках заради подготовката на малкото дете за изпити. Сега , като го гледам как се разкъсва разбирам че съм била права да отложа развода. Тогава на мен щеше да ми е по-лесно. Някак по-обяснимо щеше да е скоро след инцидента. Но наиситна за детето щеше да е неподходящо. Това малко в скоба. Идеята ми беше за психологическата помощ.Няколко пъти се срещнах с лекар , но много повече си помогнах сама. Както казвате в този клуб - като барон Мюнхаузен.Взела решението станах много по-спокойна. Започнах да се чувствам вече необвързана. Нямам предвид като връзки с други мъже. Необвързана емоционално със съпруга ми. Вече не ме болеше за неговите болки, не мислех за неговите грижи / а той е майстор да те натоварва с неговите проблеми / Почувствах се свободна. Каквото и да правех , каквото и решение да вземах то бе продиктувано от това , че след броени месеци аз ще бъда родителят, който ще има основната грижа за децата.Всъщност ,винаги аз съм била родителят за спешни нужди. Какъвто проблем да имат и двете най-напред звънят на мен/ на баща си често дори не казват от страх/ и аз го решавам.Аз решавам с тях задачи по математика , аз ги водя на лекар или да пазаруваме. Аз финансирам , като им се иска нещо по-различно.За това съм учудена , че малката в момента предпочита да отиде при баща си./ Отново влезах в глух коловоз./ Идеята беше , че основно си помогнах сама. В този период от време израстнах , промених се. Станах по-решителна.
Относно юридическата помощ - имам адвокатка , платих й таксата , пуснах молба и за привременни мерки. От тук нататък ще ми трябва и приятелска помощ , че явно ме чакат трудни месеци.Ще ми се изпилят нервите. То майната им на моите нерви , дано за децата да мине по-леко. Дано не се наложи на тях да им търся помощ.