Да не прозвучи клиширано, но идеалния вариянт е нещата да са комплексни.
Т. е. хем да си лудо влюбен, хем да имате общи интереси, хем да сте приятели и т. н. Но тъй като това май е рядко срещано явление остават двата крайни вариянта.
Първия когато си лудо влюбен си склонен да разсъждаваш ирационално и в тези случаи предприемаш важна стъпка като брака обоснована само с емоционални причини. Е ако имаш късмет може да постигнете и следващия етап когато влюбването преминава в обич. Тогава има и приятелство и всичко за което говоря в комплексния вариянт. Ако обаче не успееш да преминеш в по висш етап на отношенията перспективата не е добра.
Втория краен вариянт е брак основан на приятелство разбиране и общи интереси. В тези отношения също може да има нов етап - те често са предпоставка за преминаване в обич без онова изпепеляващо влюбване. Те са едни спокойни и уравновесени отношения. Не виждам нищо лошо в това човек да поеме тази отговорност брака с едно трезво отношение, особено когато има желание да встъпи в брак и това е част от ценностната му система.
Тук обаче също има подводни камъни. Ако мислейки себе си за уравновесен и спокоен човек вземете та се влюбите лудо в някой трети по време на вашия безметежен приятелски съюз какво следва. Страдание по нещо неизживяно? ами ако под влияние на вашите емоции решите че искате да се жените тоя път по любов?
Аз нямам отговор на тези въпроси? Този отговор е у всеки от нас. Работата е там, че трябва да сме в състояние да поемем отговорнастта за всяко свое решение.
Човекът е безкрайност в граници от смъртно тялоРедактирано от miraboo на 06.06.07 12:37.