Да, заплашваше я да отнеме сина и единствено документално. Защото тя го биеше, изоставяше го, за да ходи по дискотеки, използваше го за да привлече внимание. Мъжът искаше майката да обича сина си, както той го обича и се грижи за него. Никога не е и помислял дори да отнеме майката от живота на детето си...
Сигурна ли в това, виждала ли си го с очите си или просто му вярваш на думите? Човек, като е влюбен, а и няма житейски опит в съвместен живот под един покрив, може да вярва на всичко и най-вече на собствените си илюзии. Аз бях на твое място преди 16-17 години... Разведен мъж, който беше много загрижен към децата си и с подобна болка казваше как трябва да се отнемат родителските права на бившата заради немарливото й отглеждане и възпитание... обаче, в името на доброто на децата, нямало да воюва за родителските права... Е, вярно, че тя му правеше женски номерца от ревност, пращаше децата за среще с баща им с изпокъсани и мръсни дрешки, но кой да разбере какви са причините. Той си взимаше вестника, а аз си играех с тях и ги занимавах, като си мислих, че така се приобщаваме... И винаги след това заявяваше никога повече няма да позволи, ако има друго дете, на майка му да има подобно отношение... Е, тогава си мислих, че това е родителска отговорност и то рядко срещана в мъж... А после, когато се оженихме след около 2 г., трябваше да чакам месеци, за да се случат моменти на близост между бащата (същият) и нашите деца... Все беше зает... Работохолизъм като бягство от бащинство или просто обикновен егоизъм... Работеше и работи денонощно, като работата е играта в казино, бридж, табла и др. подобни...И ако си позволявах да му кажа нещо веднъж на тримесечие за близостта с децата, за необходимостта да имат и мъжки модел във възпитанието си и др. подобни, ми отговаряше: "...не ме опъвай, не ме опъвай..." Ми, отгледах си и си отглеждам децата сама, но вече отказвам да отглеждам него...
Извод:
1. Не го гледай какво приказва, а какво прави.
2. Ако си настроена майчински към връзката си и искаш едно дете в лицето на този разведен мъж, да му лекуваш наранената душа и да не чакаш никаква благодарност и жест/иниациатива/грижа към теб - добре, омъжи се за него... Ако търсиш равностоен партньор, с който взаимно да се уважавате, да си имате доверие и вдъхновение, тогава търси другаде.
3. Не всички разведени мъже са толкова слаби духом, но в съчетание с "доброто" възпитание от майките си в дух на патриархалност и мотото "жената прави семейството, къщата, децата личности и отглежда(=обгрижва) мъжа си като до гроб", моля, опитвай...
4. ..... (нЕмам нерви вече, но много от нещата са ги казали другите тук).
|