Не. Ние никой не подтикваме към удавяне, защото няма сила или думи на света, които да накарат един нормален и разумен човек да влезе във водовъртежа, ако го намира за опасен. Той сам и свободно решава да се гмурне или не, защо упорито искаш ние да сме виновни, ако се окаже лош плувец? Ами не, не изпитвам съжаление към подобен тип удавници. Знаели са какво правят преди да влязат, а ако не са знаели, кой ги е карал да играят в отбора на големите?
Що се отнася до теб, не знам какво ти е казала точно в този постинг Нети, но по принцип винаги съм склонна да се съглася с нея, особено, когато сме в съгласие по дадена тема. Лошата новина е, че ти си криеш главата в пясъка, добрата, че като че ли започваш наистина да си даваш сметка за това. Няма нужда да се повтаряме. Знам, какво ще ми кажеш и защо го правиш, ти от твоя страна пък се досещаш какво ще ти напиша. Не знам колко голямо сътресение трябва да ти се случи преди да разбереш, че животът е твърде кратък за да го прекарваш в страх, независимо от това на колко си и колко си бил наранен. Погледни го така: какво още имаш да губиш? Сърцето ти е разбито, семейството също, жената, с която си искал да остарееш, вече не е до теб...И има някакво много странно противорчие, май на ваш език му се викаше конфликт на интереси - хем болката ти е от това, че вече нямаш нищо, хем те е страх да рискуваш за да не загубиш нещо. Не искам да те видя щастлив, котарако, искам само да живея достатъчно дълго за да те видя поне да се бориш за това щастие. Знам, сигурна съм, че можеш. Но мамка му, ако можеш и малко да побързаш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите