Виж, никой тук не може да ти каже в прав текст какво и как да правиш, тъй като всяка наша преценка би била твърде отстрани, но бихме могли да изкажем мнение как ни изглеждат нещата, описани от теб. За съжаление, това, което аз прочетох, ми навява мисълта за един мъж, който в момента е натоварен с всякакви други мисли, но не и с тази как да организира живота си оттук нататък с теб. Да, разбирам притесненията, които има по отношение на детето си, разбирам нежеланието да го травмира допълнително след развода с майка му, но у мен остава впечатлението за един мъж, който, въпреки връзката си с теб, не се е развел особено охотно и който се чувства някак виновен пред сина си. Да не говорим, че информацията, която предоставяш за това как спокойно и уравновесено детето възприема приятеля на майка си и прочие, говорят, че причината е у твоя човек- т.е. у него я няма нито увереността, че иска да е ангажиран с теб, нито може би съзнанието, че именно ти си Жената.
Само ти можеш да прецениш и да усетиш колко време му трябва и дали има смисъл да се надяваш тази връзка да се задълбочи повече. Но, каквото и да си мислиш, най- вероятно би трябвало да седнете и сериозно да си поговорите- без драми, без натяквания, без припомняния за това кой какво е казал или обещал. Простичко и по човешки да си поговорите има ли перспектива за вас, двамата, и да изискваш единствено пределна откровеност, както и да разбереш как се чувства в цялата ситуация той, самият.
|