Кали, май и аз съм изпадала в подобна ситуация. Повече от две години връзка и никакво развитие. Само че при нас оправданието беше майка му (че била против връзката ни, че ако сме се съберяли щяла да се откаже от него и разни такива глупости). То аз разбрах,че тя не питае особено мили чувства към мен, ама пък за две години той така и не събра смелост да ни запознае лично(можеше пък да се разберем като хора), тя знаеше за мен само от нейни познати, които са ни виждали заедно. Та мисълта ми е,че за две години тази връзка не се разви доли милиметър напред. Уж правехме планове за общо бъдеще, уж ме обичал, а все си намираше оправдание да протака нещата във времето. И аз като теб трябваше да се крия и тайно да се срещаме и пред всички техни познати, приятели, роднини да се правим, че сме само познати или изтърканото "само приятели". за две години, че и отгоре, цялата връзка се състоеше в срещи 3 пъти седмично за кафета или дискотеки. Ако поне секс имаше, щях да си обясня нещата,че цялата работа се свежда само до секс, а то и това не! Безкрайно унизително, обидно и влудяващо гадно е да те крият, все едно си някакво чудовище и да те залъгват колко много те обичат и искат да сте си заедно. ми като толкова искат, що не вземат да направят нещо и на дело, а не само на думи
Лично аз избрах раздялата. Наистина го обичах, но цялата безотговорност, с която подхождаше през цялото време, май заличи добрите чувства и ми остана едно блудкаво усещане, че съм сбъркала човека. И не преставам да се изумявам как човек е склонен да прецака нещата само и единствено от страх да не си разбута рахатлъка и да не би да си създаде някое житейско напрежение.
Не знам какво да ти кажа, да си тръгнеш ли, да останеш ли, ти трябва да го решиш. Но ако за 3 години този човек не може да събере смелост открито и пред всички да признае какви са ви отношенията, това не е добър признак. Мисли, мисли и действай смело! Успех!
|