Първо, на 30 години, ти си още много млада и не би трябвало толкова да агонизираш за дете. Или поне това не трябва да ти е основният фактор, заради който решаваш дали да си с тоя мъж или не. А това е главното, което аз виждам: за тебе е станало "the tipping point." Човекът явно много държи на детето си, но дали иска друго е съвсем друга история. Питала ли си го? Той казал ли е, че иска дете с тебе?

Не е и ясно кой се грижи главно за детето му. Ако е той, той знае колко трудно се гледат деца, и може да не е готов за второ. (А може и да не иска второ. Децата са свързани с много жертви и енергия.) Ако жена му се грижи главно за детето, той може да чувства вина и да си мисли че второ дете би го отдалечило от първото. Не знам--ти си тази която трябва да има инстикти и факти за какво се случва.

Нещо, което ме притеснява е че те обвинява в това че си нестабилна само защото ти имаш основателни притеснения в тая ситуация. Ако се ожениш за него, мога да те уверя че тези обвинения няма да спрат.

Според мене, въпросът стига до дали ти обичаш този мъж заради самия него, такъв какъвто е. Готова ли си да споделиш живота си с него дори ако той не иска друго дете (и имай предвид, че никой не е длъжен да иска или твори деца заради желанието на друг, който и да е този друг)?