"Да. Аз, имам приятели,които ги вързаха точно с този номер.... разни напористи "дами"... Може би, и те след време ще станат учатници в този форум. "
Е и как ги "ВЪРЗАХА" с пистолет в ръка или като ги затвориха в килия и под страх от .......какво тези твои приятели ги ПРИНУДИХА да се оженят? Ама, това звучи много, ама много несериозно..... щом са се оженили за тях, тези твои приятели, значи са знаели какво правят но предполагам след това им било най-лесно да се оплакват и оправдават за поведението си с това, че видите ли тя ги е вързала като е забременяла. А, защо питам ги - просто не поехте отговорността за децатата си без да се жените за майките им? Много просто, защото и това не е лесно......... абе, всички си имаме оправдания за това, че нещата в семейството не вървят, ама по-трудно е да се видят собствените грешки....... да се разграничат нещата между това да живееш ли с майката /бащата/ на децата и това да не бягаш от отговоност за тях. Все пак истината е някъде по средата- за да се получи разрив между двама души - много рядко, да не кажа, че е почти невъзможно само единия да е виновен. Вярно, че вината не винаги може да се подели, но не трябва да игнорираме нашите грешки и да гледама само грешките на другия. Така или иначе, най-потърпевши при всички случаи са децата, така че най-добре малко да свием бойните знамена и да се държим човешки...... което е най-трудната част при една раздяла. Но тогава пък навлизаме в другата тема поставена от МЪЖ......


"Много агресия,много простотия,много алчност - това виждам във всяка тема тук - в реалния живот е същото,разбира се! "Да, за съжаление егоизма е нашето водещо чувство за самосъхранение и понякога не мислим, до какви последствия може да доведе това. Виж за изредените по-горе симптоми на човешката природа няма лечение...... има само самолечение...... но за това ни е необходима мъдрост и опит, които в много от случаите ги нямаме. И в личния ни и обществен живот, това са наши ежедневни спътници и понякога се оправдаваме, че сме агресивни, алчни и арогатни, защото трябва да оцелеем, но не винаги е така. В борбата за оцеляване, някъде по дългия път, губим най-важните човешки качества - да даваме обич, топлина, радост и грижа на тези до нас....... и когато вече сме осигурени, имаме всичко, което сме си мислеле, че ще ни направи щастливи, виждаме, че нямаме най-важното -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите