еми това е...Всичко свърши! Преди малко повече от година когато започна всичко си казвах "какво правиш, недей!!..това не е за теб, ще страдаш, ще те боли след време ужасно..."...а другото гласче се обаждаше и викаше "Ще бъде прекрасно! Ще полетиш! Сигурно ще паднеш после, но за да полетиш трябва да се съгласиш и на второто...или да послушаш другия глас и да си живееш кротко и спокойно без емоции"...Е...сега ме боли от падането...доста да си призная. Наистина беше прекрасно..никога досега не се бях чувствала така, признавам си...но също тлкова гадно не ме е боляло никога!

Не съм си и представяла колко "неподходящо" е да си разведена с детенце в очите на някой мъже отдадени предимно на мисълта за себе си, оглеждащо се в очите на околните и черпещи самочувствие от обожанието на фенките си.
Идеална за забавление и компания, но само толкова. А аз защо не мога да свикна с това..? Искам някой който ще ми е не само любовник и компания за забавления, ами и нещо повече...някой който ще е близо до сърцето ми...уфф...аз ли съм останала в миналото или настоящето много ми е избягало:(

AngryAngel

...п.с..Обаче да ви кажа...изпитвам някакво странно облекчение. Знаех, че ще стане така от самото начало, и всичко хубаво беше на фона на това което ме притесняваше..това което смътно усешах, въпреки успешното замазване на очите ми, което тогава много ми харесваше...Глупа4еееееееее! Чудя се да се помилвам ли за успокоение или да си издърпам ушите....Или май най-добре е да отида и да си гушна детенцето, на което дължа толкова много за периода в който се събуждах и лягах с мисълта за "Него"...
Ще се разплача..и аз вече не знам от какво...от кашата която е в главата ми:(((
Направо се чудя..как тийнейджърите преживяват тези драми...май съм пропуснла периода когато трябваше да се влюбвам и разлюбвам и сега нямам грам имунитет към тези гадост "разбито сърце":)
Дайте съвет за по-бързо възстановяване? Освен че съм унищожила всички възможни начини за връзка с него от моя страна (това в случай, че нещо омекна и ми се прииска да му драсна 2 реда...хаха сега няма да мога да го направя и да искам)...какво да правя за да го преодолея по-бързо? Никак не искам да се влача страдаща дълго време...

------------- =^o.o^=--------------