Скъпа, ти се чувстваш виновна, че си болна! Нищо такова няма. Гледам, гледам какви ги пишеш и мога само да кажа, че той е горе, ти си долу, прието е положението точно такова и само надолу ще завърви. Аз съм здрава и права, и след сто години уж всичко наред, и точно че философствам ми казваше, и точно купища дрехи за себе си трупаше, а аз нали все практична, та чух край развода, че поне за парцалки да съм била харчела. Айде моля ти се. Колкото по-скъпа му излезеш, толкова по-ангажиран ще е с теб, това е. Ти си му капиталовложение, трябва да настъпваш да ставаш повод за гордост, ти си цветето в неговите постижения, да му се не види и егото на типажа загубен. Той работел, та и ходел сред хората. Тия хора никога няма и да му стигнат, любима. Ще ти цъфне още утре при някоя "по-достойна". С парцалките, фитнеса и претенциите. Махай си от главата вината за болестта, дефекта или там каквото имаш, да има да взима който и да било мъж цял живот да му плащаш и едва ли не лазейки в нозете му да му благодариш, че спи под един покрив с теб!!! НЯМАМ никаква рецепта. Но се възмущавам от отвратителната повторяемост. Парите за лекарства, бюджета и самата ти не може да са причина за което чета. Или не те обича, или е съвършен егоист. Каквото храни егоизма му - това трябва да правиш. Не можеш ли - губиш себе си, времето си, любовта - онази собствената вътре в теб към него, всичко. Прекалено типично изглежда ситуацията за мен, най-тежко вниманието ми естествено привлича най-подобното на мен, а толкова силно подобно просто не ми се е случвало да чета, не виждам даже искрица възможност някакъв чужд ми непознат да се държи така идентично по различна от на бившия ми съпруг причина. Вярвай си и избери някаква схема за действие, чакането е примирение, самовнушение и заблуда. Сърце не ми дава да кажа - развод! - смятам, че шансове бракът винаги има, но имаш вопиюща нужда от генерална промяна, категорични стъпки, решителност и дали явна или подмолна борба, но борба, ако все още е жив в теб някакъв хъс да го задържиш тоя сглупен индивид. Чакаш ли дълго, желание няма да ти остане.
- - - -
|