Няма значение дали тя е човек за мен или за който и да било.Важното е ,че е човека за теб.И мисля,че наистина на този етап е по-разумна да спрете с битките,поне със словесните.Кажи и.....Стига,аз се изморих,прави каквото искаш.Аз ще правя каквото мога и каквото трябва за детето.Ти си свободна. ТОЧКА!...........и после чакай,като през това време си отдъхни и си направи равносметка на живота,на чувствата си и желанията си.Това не е пораженческа позиция,а изчаквателна.Според мен няма друг начин в ситуацията,която ми описваш.И това е моят съвет.
Аз между другото винаги се ръководя от една мъдрост.....Ако обичаш нещо много силно,пусни го на свобода.Ако се върне,ще бъде твое завинаги,ако ли не...значи никога не е било твое.
Когато направя това ,отговорите сами идват в главата ми.Каквито и да са те добри или лоши,очаквани или неочаквани,няма значение.Знам само,че са правилните и това ми помага да не се самозалъгвам,самонавивам,да си губя времето,което е най-ценният и дефицитен ресурс,да не си хабя на халост чувствата,емоциите и нервите ит.н........а да подредя живота си по най-добрият за мен начин.И успявам да ти кажа.Защото знам верните отговори и вземам правилните за мен решения,колкото и трудни и тежки да са те.
Остави нещата да следват естественият си ход......не ги пришпорвай,не ги насилвай,не се хващай като удавник за сламка и не бий на умрял кон инжекция.Безмислено е.
Аз обаче си мисля,че твоят кон все още диша(това е метафора,нали ме разбираш какво искам да кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите