и аз така:((..и така съм объркана..., ту искам да го обичам пак по същия начин както в началото, ту в мен се ражда странно чувство на освободеност от това бреме непременно да му се харесам..странно е..но започва да не ми пука..започвам да виждам най-после всички негови недостатъци, за които преди нямах очи..толкова го обожавах. Но усещам че вече нищо няма да е същото както преди...и затова ми е такова едно тъжно, тъжно...:((((( гадост!