Нещо има проблем при мен с оставянето на л.с. и затова си позволявам да пиша тук. Просто исках да се представя, за да не бъда толкова незнаен:) Напоследък съм се отдал на душевна почивка / поне доколкото мога/ и бая се чудя дали да не взема да напиша я сценарий, я нещо си - както казват някои хора венецуелските сапунки ряпа да ядат:) Може поне едно есе да врътна - ей така да си го имам, а и ми е понякога полезно да си напиша какво ми е сам на себе си:) А иначе ако говориш за мен да отида да гледам туйцък-онуйцък...ами няма смисъл. Така или иначе филма ще има и втора серия:) Природата, Животът или Бог /както щеш го наречи/ не търпят неравновесието. Понеже нищо повече не мога да направя за момента или поне не съзидателно / за любителите на чуждици креативно:)/ съм минал на варианта да не преча на нещата да се случват:) В края на краищата бездействието е също вид действие в случая;) Аз не гледам на развода като края на света/поне не вече/,а просто като поредната неразбория, но този път оформена юридически. Дай Боже и тримата да сме живи и здрави / аз, тя и детенце/ , а другото все някак ще се нареди. Варианти мнооого. Повярвай ми имам акъл някакъв, а и добри приятели...бях и спретнал такава постановка /и то съвсем законна/ дето не може и да си я помисли и щях да я съсипя в първоначалното си озлобление - е слава Богу намериха се добри приятели и ме спряха в последния момент! Благодарен съм им. Каквото и да е станало и след като не е застрашила живота на детенце най-малкото и дължа ако не помощ, поне да не и преча. Това не прече колкото и да си безучаствам/ макар че в началото тръгнах да помагам/ да чувам че преча. В момента си стоя, гледам си живота доколкото мога и когато болката стане прекалено силна я узнават само избраните приятели, а ре са 2- 3- ма. И знаеш ли? Пак ми е мила - опитвах се да заставам между нея и шамарите на живота, да я предпазя, но явно не е трябвало или знам ли. Ще поживеем и ще видим - може пък всичко да се окаже за добро. Аз и за нея мисля макар и отстрани и ме и яд и ми е и тъжно , че се оплита като пате в кълчища, но сега да се справя сама и дано оцени някои неща. Понякога едвам удържам да не се намеся и да оправя нещата, но дори и със сетни сили и мъка на сърцето си трайкам. За мен не е важно дали детето ще е при нея или при мен, а да расте здраво, умно и да се чуства стабилно и добре!!! Ако няма къде да отиде някой ден или е зле естествено, че ще я приютя или помогна - та аз съм баща най-малкото. Когато говорех за пари и семейно жилище нямах предвид нещо друго, а да усети че това не е даденост! Мераклийки за "поста и" веднага се намериха/то кой бяга от хубавото//не твърдя, че съм кой знае какво///, но на мен не ми трябва това. Аз съм казал ако ще е жена - ще си е моята! В критични моменти от живота и ще я подкрепя ако мога естествено, но с мярка и не ме интересува кой какво щял да каже или да си помисли. Все пак освен детето и така наречената любов сме имали и общи планове, цели, мечти! Опитвам се доколкото мога да подхождам за момента не емоционално, а прагматично. Правя всичко, което правя, не за да наранявам или да си връщам, а защото виждам че за момента ща не ща трябва да се взема в ръце и да действам. Дори и да взема родителските права, ако видя и усетя че тя може и детето наистина ще расте в добра среда, не по-добра от моята,а поне колкото моята, ще го дам да живее с МАМА / ако се докаже като мама/. Това детенце аз го имам за най-големия ДАР от ЖИВОТА, а не като инструмент! Искам просто дори и разделени /защото развода не значи раздяла/ да си го гледаме отговорно, съвестно и с любов и да не му липсва нито един от двамата! Ако аз спечеля делата няма да има никакъв проблем да си го вижда колкото иска или да остава да спи при него или с него. Аз ще си спя в друга стая ако трябва. Това не разбраха някой хора с изумените коментари - аз не искам да вземам, а искам да давам! Всеки прави грешки, кой повече, кой по-малко, така че някой ден съм убеден, че и тя ще израсТне. Както се казва:"Нищо не е свършило докато не е свършило":) Има ли желание ще има и решение! Сега тя е объркана и не знае кое, как, какво и къде и се лута. Ако започна да се държа като нея какво ме прави по-различен от това, от което ме боли?! Трая си засега, а Живота сам ще си реши /може да е след 5 мин., 5 седмици или 5 години/ Та това ми е отношението към моята възлюблена. Искам да ги виждам всеки ден / докато пак не изпращи/ и мога макар и странно някак си, но аз искам да живея с тях и то не по МОИТЕ, а по НАШИТЕ "правила". За мен всичко е някакво страхотно недоразумение! Аз се държах известно време може би левашки, тя пък ипращя и така... не одържахме фронта! Съдба! Лесно е да съдиш - трудно е да разбереш. Аз няма да спра да се опитвам, докато не усетя КРАЯТ /който не е развода/. Ами повярвай можеше аз да се хлъзна - е тогава не бих искал тя да постъпва драстично! А подписа наистина за мен не е важен - има подпис, няма подпис - важни са взаимоотношенията. Дори развода може да се окаже ново начало. Знам, че и други ще го четат и затова ще млъквам, че замяза на изповед малко:)
П.П. Извинявам се за спам-а
П.П.П. Това е лично съобщение пратено тук поради проблеми някакви - моля ви не отговаряйте и не коментирайте, освен който трябва...Благодаря ви!