Раян, ти не ме познаваш, нищо, / Взаимопомощ / Клуб на разведените

че сме се виждали, и четеш често писанията ми. Като повечето майки и аз считам детето си за единствено, неповторимо и изобщо - уникалното човече. Нито й давам имена, нито си мисля дори да й насаждам комплекси. Комплексите по-скоро са мои, че не успях да преценя добре баща й, и сега ЗАРАДИ МЕН тя няма да има такъв! Що се отнася до света - ами, не мисля, че е тръгнал на добре, въпреки, че има тук - там добри хора - не може да си подадеш носа без да видиш нечий гол задник някъде, или да чуеш , че някой е много популярен, щото се облича с вкус и се съблича бързо! Примери - бол! Виж, имаше една положителна промяна - целия свят възстана срещу моделки - анорексички, но пък сега жените минаха в другата крайност, но нейсе, за едно си прав - баланс има! Да ти кажа, Раян, тровя се, защото много мисля! Това е! Ако можех да съм една куха лейка, дето си се носи по течението, сигурно отдавна да съм кротнала на някое бюрце в някоя канцеларийка, да имам вече две деца, да нося коса накъдрена тип "студено", а, и сигурно щях да сдобия мустаци - забелязал ли си характерния мустак, който пускат доволно преживяващите жени на една определена възраст. Но, аз просто не се вписвам в рамките, не мисля като "всички", и вероятно това е, което ме кара да не спя... НЕ знам... Ти, собствено, си ми ужасно симпатичен, но , няма как да ми помогнеш, не съм сигурна дали за момента и самата аз искам да си помогна... Просто искам да видя къде ще ме отведе новата посока, по която се е спуснала лодката на живота ми. Защото отдавна вече се отказах да държа руля... Това е! Благодаря ти за вниманието