Здравей, Рижав котарако!

Може би ще те засегна, вероятно обидя, но и това ще пробвам, щото те гледам точно манталитет на малко котенце демонстрираш - качил си се нависоко по дървото на живота (помниш ли, писах ти септември 2005 в този дух...) и хем те е страх да слезеш, хем жално мяукаш...

Стига си мрънкал! Сам си сега, но единствено и само по твой избор! Забелязвам, че тук търсиш приказка с хора, които къде проявяват интерес към твоята история, къде са склонни да те погалят от съжаление, но в момента, когато проявят критицизъм към избраната ти житейска позиция - покриваш се и търсиш следващия, който да ти обърне внимание... Е - имам за теб две новини - класика просто - хубава с лоша...

Хубавата е, че винаги ще си намериш компания, която да те изслуша и съчувства, а дори и да споделя моментната ти нагласа към онази, бившата твоя, незабравима и непрежалима любов. Изкарваш я курва неземна - нямаш проблем - съмишленици жените да мразят тъй винаги ще намериш. Говориш за нея с трепетно преклонение - о да - винаги и това ще се оцени, защото всеки е имал и/или иска да има подобно отношение към любимия си човек.

Ама има и лошо... Лошата новина е, че се обричаш на деградация. Сега си мрънкало, утре ще си и по-жалък. Сега отблъскваш хората, които те харесват - утре ще започнеш да ги отблъскваш преди да са видели в теб какви да е положителни качества. Сега не виждаш смисъла да живееш без нея, утре ще почнеш да се убиваш къде с алкохол, къде с друго подобно безразсъдство или опазил те господ - разсъдство.

Въпросът актуален за теб вече не е "защо животът ми се провали"... Не разбираш ли, че трябва да се запиташ "Защо провалям живота си"??? Защото сам си го причиняваш! Защото е нечестно и некоректно да вменяваш отговорност за твоя сегашен живот на човек от своето минало!

Миналото е минало - с бившата ти сте разделени. Защо не приемеш, че това, което ти си можел да и предложиш за нея вече не е представлявало ценност? Защо се фокусираш в частното - че те е изоставила заради незнам кой си (и не изнасяй лична информация, моля!), а не виждаш, че тя е напуснала "златната си клетка" (както ти я описваш), очевадещо нещастна в нея? Няма човек, дето да разваля връзка, особено след толкоз години, ако няма за себе си причини най-основателни... Но край вече! Минало е и толкоз!

А знаеш ли - това, че ти за нея не си възможен партньор повече не обезценява твоите човешки качества. Разбираш ли го това? Хората се променят, вий вече не сте съвместими! Илюзорна е представата ти за пълната ви хармония, ама сам се заслепяваш, за да не видиш истината, щото няма да имаш никакво оправдание повече, нали? Нали човече!? Щото ако и туй осъзнаеш - то сам ще си лепнеш характеристиката, която аз вече открито ти пиша... Страхливец отказващ да научи пореден и май най-голям до момента житейски урок! Слаб ученик! Егоцентрик неспособен единствено и само поради мързел да се справи с предизвикателствата на живота! Имаш избор да живееш като мъж или плужек. Как искаш да те запомнят децата ти, приятелите и колегите ти? Като човек с качества или като господин никой?

Разгневи се! Разгневи се на мен, мамка му стара, че те наричам плужек! Но поне малко гняв изпитай към себе си... Помниш ли, помниш ли какъв беше и какъв сам, сам, сам стана?!?!?!?!

А знаеш ли всъщност, че нямаш избор? Че си длъжен да продължиш... Заради себе си, а после заради света! Длъжник си и туйто! Длъжник си на тези, които умират преди да могат да реализират дори частица от това, което ти вече си успял да направиш! Имаш професия, вероятно там си добър, косвено съдя разбира се... Ами помагай на хората! Ангажирай се с Кауза, а не с оплаквания на проваленото си минало.

На кого днес даде, щото виждам, че тук само вземаш... На кого плащаш дълга си, кого обичаш човече? Не, не ми казвай за бившата - в твоите слова виждам, че най-вече себе си си обичал и жалиш загубеното статукво изгодно най-вече за теб...

Има си време за всичко... Седиш ми в събота вечер и плачеш... Няма лошо, но вече му мина времето. Вече е време за съзидание, а не за саморазрушение. Сега е време да излезеш от тази черупка и да започнеш промяна. Тъй както на всеки от нас се случва и се налага да мине своето изпитание - ти защо бягаш от тази си отговорност?

Отговори има, ама отказваш да ги приемеш...
Доста и стига вече!
Слизай котако от таз трънкосливка, ставай човеко!
Ти можеш!
Вярвам и знам!!!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите