Общо взето до там води дяволчето и червейчето на съмнението. В един момент се отпускаш и започваш да се съгласяваш и да търсиш вината в себе си, всъщност само в себе си. Не мисля, че трябва да се поддаваме и да си доказваме каквото и да било. Дали ще се променяме или ще си вземаме поуки е друг въпрос. Само всичко трябва да става по собствено желание, а не по някакво искане/очакване за доказване. Важното е да сме естествени и искрени, а кой на какво ще вярва и ще иска да вярва е едноличен избор и еднолично носене на последиците от това. Не е ли важното да сведем нещата до опростен вариант на ДА и НЕ. Приемаш - неприемаш и толкова, край, без условия. Мен пък ме обвиняват, че не правя нищо, за да се докажа и да се върне при мен. Какво да направя, та аз съм си такава и такава се харесвам, а и не мисля да поставям повече условия и да приемам такива. Сведено всичко до най-ниско ниво без повече опции.