че докато хората се обичат, те рядко мислят за това. И след това се оказват в кофти ситуация. Сега си мисля за една позната, която живя 3-4 години с един младеж. Даде куп пари за ремонт на апартамента му, за електроуреди, абе разни такива битовизми и в един момент той и каза "айде девойко изчезвай, че на мен ми писна с теб". Сега тя започва от нулата. Ако бяха се оженили, без да има никакви мисли за раздяла, а просто спазвайки традицията, тя нямаше да започва от нула. Айде, в тоя случай все пак проблемът би могъл да има решение при добро желание от двете страни. Обаче я си представи, че човекът се спомине, щото и такива познати имам. От една жена човекът има три деца и брак. От друга- едно дете без брак. Ами, наследник в единия случай са жената и детето, а в другия- само детето. Такива са ни законите засега.

Искам, искам, искам, иска-а-а-а-а-а-а-а-а-ам...